Иска ми се да ви разкажа за моите "снабдители"....
Той се казва Минчо, а нейното име, така и не запомних. Можете да ги видите по улиците на кв. Изток и зиме и лете и в пек и дъжд.... и сняг! Каручката им е писана, кончето нахранено и украсено...Тя се вози отзад на една дълга летва, която не знам как се казва....Минчо има двайсет годишно войнишко кепе, което носи и зиме и лете. Тя зимата изглеждаше доста делбеличка, но като се стопли се оказа, че е едно .... врабче! Очите й са с цвят на есенна гора, мъкне от тавани и мазета страшно тежки неща, защото щади Минчо, който скоро е получил инфаркт.... Тъжна е, защото загуби едното си дете.... Онзи ден ми подариха един прекрасен сандък, защото нямах пари да си го купя! Представяте ли си....
И, знаете ли какво си мисля, не съм виждала толкова работни хора като тях!
Признавам си - аз не бих издържала....

аз пък си мисля,че преди всичко те са успели да съхранят
ЧОВЕШКОТО в себе си въпреки начина си на живот....

все още има хора.